Гледам все пред мене снимки две стоят
и две жени ме гледат - съдят и мълчат.
Съвест моя? Не, по-скоро не разбрали,
две жени ме съдят, но мълчат.
Аз познах ги тези две красиви дами
и те познават ме добре.
Погледите са им някак празни,
от мен не крият своето лице.
Класа казват, по-нагоре все били,
а две жени са с детски номера,
две красиви снимки все във рамка,
но нищичко не виждам зад това.
От двете снимки хората къде са?
Къде зад гланца има топлина?
И зад модерните бутици
купихте ли си човещина?
© Ирен Кривошиева Todos los derechos reservados