Две сълзи на Коледа
Коледа е! Навън сняг заваля,
а в мен се е настанила тъга.
Тъжа за моите синове, деца,
не са с мен но са ми в съня!
По страните ми се спуснаха сълзи,
две сълзи изгориха моите бузи.
Едната бе за големия син, моето дете,
а другата за малкия син, неговото братле.
Навярно и те празнуват на Коледа,
най-хубавият празник на света!
Празнуват те без своят мил баща,
дано са щастливи, пожелавам го от душа.
Сигурно си мислят те и за мен,
а аз не спирам всеки божи ден.
Вече са големи, пораснали деца,
за мен са гордост, обич и тъга!
Но има я, останала в мен още вярата
че някой ден пак ще посрещнем Коледа.
Моля се и ще се сбъдне тази моя мечта,
аз вярвам в Бог и се боря за това!Амин!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados