ezko (Марто)
71 31
4 mar 2005, 0:21

Две Тела 

  Poesía
1739 0 4

Докосваш ме и бавно се разтапям.
Целуваш ме и целия горя.
Тази нощ за нас е чиста, свята,
носеща насладата със греха.


Чуствам пламъка във мене,
меката ти кожа от сатен,
как отровата изгаря всички вени,
а мигът е вечност споделена.


Тела, жадуващи за ласки
се обгръщат бавно и се сливат,
сякаш нивга няма да угаснат,
сякаш на земята най - щастливи.


За тях времето е спряло
и нощта е техен пленник,
сякаш слънцето почти изгряло
е спряло, за да ги погледа.


Да се наслади макар за миг
на късчето от рая, на земята,
на чуствата човешки, безгранични
и как се сливат любовта и красотата.

© Марто Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??