ДВЕ ВОДКИ „SMIRNOFF“
… за мен навярно мислиш, че съм луд,
че абсолютно станал съм излишен? –
по цяла нощ разлиствам вестник „Труд“,
но нито ред за тебе той не пише,
мълчи дори проклетият „news-room“ –
и снощи тряснах своя телевизор,
по теб изгубих вече ум и дум! –
мечтая да те зърна в „Two“ – и в „Blizo“,
прекрасна, малка утринна Жена,
с която да се вейна из квартала –
спасителното снопче Светлина,
да ти се кротна в мекото на шала! –
пак да те водя в цъфналата ръж,
да ме прощава Робърт Бърнс пред Джени! –
и да не съм един забравен Мъж
във своите стиховищни Вселени!
И мисля си – на водка-две „Smirnoff“ –
ти в моя сън единствена не влезе.
Жена за чудо, приказ – и Любов! –
с която аз бях Космос от Поезии.
30 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 30 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados