Отново е октомври - водопад от злато,
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма...
Виждам единствено сивата мъгла,
прегърнала сърцето като лепкава яма,
показваща, че щастлива съм била.
© Есенен блян Todos los derechos reservados