Сред руини на време и дилема
една виола замълча бездомно.
От дълбините на забрава скромно
тази форма на сонет ще взема.
Предизвикателство ли е огромно?
Не, разбира се – щом има тема.
За темата е нужно вдъхновение
и зная няма то да закъснее,
и сетивата нежно ще залее
на любовта вълшебното видение.
И ето те – неповторима, грее
твоят образ чар, Благовещение.
Омайване... мелодия свещена
лъхва тънкострунно и опива
цялото ми същество. Открива
пак душата вяра съкровена.
Миналото с бъдеще се слива
в миг на настоящето – безценна
е надеждата, безкрайно жива
ще е красотата откровена.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados