Във училището Стойка,

днес отново има двойка.

И запита вечер мама,

да не би да е измама?

Снощи цяла вечер учи,

как на препит не сполучи?

Заговори тихом Стойка,

уж немлъкваща девойка:

мамо, как да заброя?

Щомто цифри замълвя,

ме засипват цял порой,

мигом бедствия безброй!

Казвам аз едно и две,

и до тук ми е добре,

ала стигна ли до три,

все започва да вали.

А в училището цяло,

покрив малко е остало.

Чет'ри казвам, после пет

и като че самолет,

вънка преминава влака

да говоря ме не чака!

А пък щом ли, кажа седем,

вятър все задухва леден

и от три позавлажнели,

всички дружно мръзнем цели!

И за осем или девет,

вече с маркер ме зацелят!

А вода ли им попадне,

ще суша се чак до пладне!

Мамо, аз да заброя

чак до десет се боя!

И като завърши бройка,

и достигна докъм двойка,

то учителя ми мил

за оценка я броил.

Тъй ли? Заговори мама,

стига, Стойке, с таз' измама!

Как ще можеш преброиш,

като в час спокойно спиш?

А след сън се щом събудиш,

двойка само ще заслужиш!