ДВОЙНИК НА ПУЛСАР
Изтрий всичкия си блясък
и всичкия си прах изтрий,
за да остане чиста като пясък
душата ти сред морските вълни.
Бушувай и не питай
светкавици защо разкъсват мрака.
Щом те боли, до болка викай,
но вън да спре дъждът не чакай.
Навън е пълнолуние крещящо,
не може да се спи спокойно,
а времето е подходящо
в небето да потърсиш двойник.
Опърлен и отнесен от пространството,
като пулсар намигащ в тишината,
отиващ и завръщащ се от странство -
като око на светлината.
Той вика те да ти прехвърли
от свойта топлина и вечност -
да можеш утре да се хвърлиш
във битката за капчица човечност.
И да останеш, и да те има,
като следа по мокър тротоар,
като въздишка, като рима,
човекодвойник на пулсар!
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados