По пътищата непознати, тръгнах сама.

                          Вече нямам дом, живея в тишина.

                          Бях принцеса в нощната тъма.

                          До мен остана само пълната луна!

                          Любовта ни е жива рана.

                          Някога от и двамата избрана.

                          Да те забравя, не бих могла!

                          Потъвам в синя мъгла,

                          в която отронвам сълза.

                          От болка и гняв, живея в грях!

                          До тебе тихичко заспивах.

                          На пръсти сутрин си отивах.

                          Днес съдбата си презирам.

                          Утеха в нищо не намирам.

                          Поглед жаден, нежен зов,

                          към теб крещи: - Любов!