В хоризонта на очите ни
бавно тлее денят.
Без капка влага, изгарящи,
в двубой са устните,
твоят дъх и ударите на сърцето ми.
Потънал в твойте възприятия -
недостижимата, сънувана реалност,
чертая щрихите на спомена,
защото се страхувам... да...
от себе си - като дух от утро.
Но той ще дойде - отбоят...
и ще възвести на хората ...