23 abr 2021, 21:31  

Дядо 

  Poesía » Otra
388 0 3

Виждам дядо, тъй слаб и угрижен,

на гърба си понесъл дърва.

Стъка печка, попържва, премигва,

над треските навежда глава.

 

Десет внуци го чакат във вкъщи,

наредени на одър снахи.

Няма кой да ги учи, да връща,

щом от пътя се връщат встрани.

 

Дядо пъпле, назад се обръща,

да не би да го вземе смъртта.

Че оттам се никой не връща,

кой, ще гледа толкоз гърла.

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??