Дядо Добри

19 oct 2015, 18:18

Poesía » Civil

1850 1 2

Дядо Добри

Застанал пред храма с превита снага,

протегнал за помощ той своята ръка.

Не моли за себе си а за нещо добро,

да запали с примера си едно общество.

Протегна се към него мъничка ръка,

едно прекрасно, мъничко и усмихнато дете.

Паричка пусна в празната му шапка,

а той целуна двете му ръце.

Изпълнил си сърцето с доброта,

пътуваш всеки ден своят път пеша,

за едно добро начинание

преследваш една несбъдната мечта

в живот изпълнен с мъка и страдание.

Добро е Човече и твоето име

ти там си и лято, пролет, есен и зиме.

Събираш и даряваш надежда и вяра една,

за по-добър живот Тук и Сега.

Един обикновен и побелял Човек,

с ценностите от миналия век

с вяра че даже и сега

те в нас са скрити в дълбока самота.

Вяра, Надежда и Любов

в нас, в нашите сърца.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valcanyon (Валентин Миленов)

2015-10-23T09:05:30+03:00

Благодаря ти.Това е един велик българин който събира средства за реставрацията на храм А.Невски и ги дарява.
Mimoza20 (Мария Николова)

2015-10-22T20:52:08+03:00

Не моли за себе си а за нещо добро...Трогателно.Аз не знае историята на
Дядо Добри.Хареса ми начина по които тече мисълта.Браво!