30 jul 2011, 12:10  

Дявол 

  Poesía » Otra
627 0 0

ДЯВОЛ

 

Може би вярвам, че върша добро,

с чисти помисли и добри намерения,

скромен съм, спазвам обноски,

не се поддавам на гневни вълнения.

Усещам обаче през цялото време

полъх от сили далечни и древни,

които карат кръвта да завира,

в спорове дребни, в кавги ежедневни.

Те ме водят в непознати светове,

където всяко зло е без последствия,

там за греховете няма укор,

а безкрайна почит и хвалебствия.

Там единствен аз съм справедлив

- правда само мене се полага,

там другите са безполезна сган

и мога да ги залича веднага ...


Но ето виж как силите нашепват

своите грандиозни обещания

гощавайки душата с тъмнина,

родена от утробата на зли желания.

И стиснат в ноктите на пагубния сън,

остава ми на Бога да се моля,

за сетна бран да хвърля срещу ада,

вяра, надежда, разум и воля.

 


© Развей Прах Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??