Лош късмет ли беше ми кажи?
Или все попадам на неподходящи....
Дали дявола така жестоко ме прокле
или просто е въпрос на време?

Защо все поглеждам в кафявите очи,
какво толкова красиво намерих в тях?
И всички до една бяха много добри жени,
но явно не можах с нищо да ги впечатля....

Едно сърце, пречупено и като лед студено
умира малко по малко с всеки изминал ден,
и когато вечер аз погледна към небето
се моля на Господ, поне без мен да си добре!

Съществува ли щастие под това небе,
и защо не може да е слънчев всеки мой ден?
Дали дявола така жестоко ме прокле....
сега да бъда сам, а ти да си далеч от мен?

Калоян Калинов