25 jul 2014, 12:58

Дяволитата 

  Poesía
571 0 14

Намирам я скрита зад плоски мълчания,

в кръга на очите, в трамвая "желание",

 

наивна и боса, каквато си беше,

все тъй дългокоса, и малко бездрешна.

 

А бях я заровила нейде сред датите,

с изрязани корени, като проклятие.

 

В уплашено близко й скъсах гердана,

разпръснах мъниста, едно ми остана.

 

Нагъвах я нощем в хиляда пранета,

за бебешко кошче й вързах въжето.

 

А тя си мълчеше, другаде сякаш е.

Пък днеска, с насмешка, наднича от всякъде

 

Добре, че напълно не съм я убила -

от нея си пълня за делника сила.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи като гатанка, на която всеки знае отговора - според собствения си опит!
    Понякога бездрешните спомени носят най-голяма радост.
    Поздравления!
  • Когато чета стиховете ти, знам, че съм стъпила с душата си в полето на един словесен майстор, но ти винаги успяваш да ме изненадаш с оригиналността на неповторимата си поезия! Браво, мила!
  • благодаря за коментарите!
  • Добре че има такива зареждащи стихове! Поздравявам те, Радост!
  • "Дяволита" - уникален образ на съхранената младост!
    Винаги изненадваш с някоя находка, Регина.
    Поздрави!
  • Любовта ли е ....Детето в нас ли е ....няма значение ....нека всеки тълкува тая чудесна поезия както пожелае...Поздравления!
  • детското винаги спасява положението! То е най-голямата живителна сила! Поздрав за прекрасния стих!
  • Браво,Кралице!А тя-Любовта има 9 живота, като котките.
  • Догдето живеем и светлината в очите носим ,детето във нас ще живее и нека го пазим в сърцето... За да можем с любов да живеем!!!Поздрави за стиха!!!
  • Каква богата, сита поезия! Има за всекиго!
  • Даааааааа, преди малко публикувах и аз стих за детето вътре в нас.
    Прекрасен стих, просто прекрасен е твоя!
  • БРАВО!!!
    Страхотна, както винаги, дечко!!!
  • Добре, че не си я убила!Иначе нямаше да ги има тези свежи стихове!
  • Да, детето в нас, скрито зад "плоски мълчания" /голяма находка/.
    Докато е живо то, живи сме все още и ние и дори с малка свищичка-надеждица в ръката към тъмното бъдеще пристъпваме.

    Отлична поезия - майсторска и самовглъбена!

    Поздравления - най-сърдечни!: Мисана
Propuestas
: ??:??