Това e тя -
отвън е нежна,
слънчева, добра,
а отвътре -
прототип на дяволска жена.
Разкъсват я
и мъка и сълзи,
и всяка нощ сърцето и неспирно
и болезнено кърви.
Тихо настанява се във чуждите души,
но не търси там власт,
любов и мечти.
Не иска щастието им дори...
Тя иска техните сълзи,
за да може не нея,
тях да ги боли
за обичта,
която искаше на тебе да дари.
Търси твоята душа сега,
търси в нея и любов и топлина.
Но не може - тя е дяволска жена,
не е заслужила с нищо това.
Обречена да се лута в ад от самота,
тихо примирява се с коварната съдба.
Иска и се и теб да заплени,
но не, не иска да рани
искрящите ти зелени очи.
Не иска да вижда твоите сълзи...
Нищо, че заслужил си това,
защото ти направи мрачна нейната съдба.
Нищо, че подигра се и с любовта,
тази дяволска жена
не ще докосне твоята душа.
И за да бъдеш винаги щастлив с друга,
тя ще вземе твоите сълзи.
Нежно ще ги вледени
и няма да ги рониш вече ти.
И от любов
едва ли някога ще те боли,
Всички болки и тъги,
всичко лошо в нея ще се въплъти.
2007
© Радена Todos los derechos reservados
не ще докосне твоята душа."
Много благородна ми изглежда твоята "Дяволска жена", щом е готова да се откаже от една душа за няколко сълзи.
Прекрасно стихотворение!!! Тъжно, но с дух.