16 mar 2011, 20:48

Дяволска шега 

  Poesía » Filosófica
850 1 1
дяволска шега
Сънувам често своите мечти,
а някои отиват в двора на забравата;
неусетно се изнизват после дните ми,
подмамени и те от сенките на рая.
Че само тая бяла лунна светлина
не е мираж, а тайнство на нощта;
нощта със своя приказен и звезден свят,
а после ще изгрее слънцето на есента.
Стремим се към божествената светлина,
но сме затиснати от земна суета
и за размах крилете си не можем да извадим, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??