Дяволска съдба
Ледена звезда в среднощ дълбока -
има искряща сила, защото е едноока,
като змия силно в сърцето на живота се увила
и гласа кръстоносен тя уловила.
Бъдещето с нежна ръка сломила
и като вятъра към миналото се устремила.
Има лице, пълно със съмнения,
ала сърцето и е борбено, приело всички поражения,
но небрежно забравя себе си дори,
сякаш е скрита между безброй коридори,
ала има добра душа, пропита с отрова,
която лети като една незряла сова.
Очите ù образуват необятна магия,
извираща от дяволската благословия.
От думите ù много боли,
сякаш в нея са се забили хиляди дяволи.
Оставя огъня към нея да прелита
и незнайно с тъмнината се преплита,
съставя свят неземен и жесток
потънал в кървавия поток,
изляла там душата си оставя
и пречистена от вятъра мъката си изоставя.
Ожадняла за живота, пак към него тя се впуска
и спомените жадни като стрела ги напуска.
© Гергана Todos los derechos reservados