Дяволско наказание
ДЯВОЛСКО НАКАЗАНИЕ
Потъвах във очите - изумруди,
чух Лунната соната във сърце,
капанът на греха души възбуди
и с пелерина Дяволът дойде.
Порочни мисли бликаха във мрака
Мефистофел дерзаеше над нас,
открадна той от Купидон стрелата,
с лукавост замаскира свойта власт.
Венера молеше го да ни пусне,
Нептун в замяна обеща море...
Фортуна чакахме да ни помогне,
но тя реши да го дари с дете.
Настъпи пълен хаос на Земята,
Марс вихреше се в бурното небе
и с мощен взрив роди се от недрата
отроче дяволито със криле.
В одежди ветровити Боговете
решаваха двуполюсна съдба
и пред дилема бяха световете -
на кой и как да се вмени вина?
Гръм се разнасяше във небосклона,
а Юпитер притътряше нозе,
остави на Юстиция закона
без страст тя правдата да въздаде.
След спор решението беше взето,
осъждаше се Злото на света,
изпълниха присъдата загдето
с човешки чувства то се подигра.
Чер Ангел обикаляше безкрая,
Жар-птица молеше на колене,
прошка търсеха да идат в Рая
Мефистофел със своето дете.
Земята мигом сля се със Небето,
преплетоха се в златен мост-дъга,
прииждащи вълните на морето
пенливо, бавно, давеха срама.
© Тея Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Ева! Коригирах края
-
Коварен порок е лукавостта..., изпълнено е с драматизъм, поантата е силна..., срама не се измива - обаче...!!!
"След спор решението беше взето,
осъждаше се Злото на света,
изпълниха присъдата загдето
с човешки чувства то се подигра."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Земята мигом сля се със Небето,
преплетоха се в златен мост-дъга,
прииждащи вълните на морето
пенливо, бавно, давеха срама.