9 jun 2021, 16:59

Дъб и бука 

  Poesía » De amor
503 0 2

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.

Помоли вятърът за помощта му.
Да духне на листата му така,
че те предвестници на любовта му,
да и погалят нежната снага.

И вятърът окрилен от омая,
в силата така се престара.
Напълни бузите си той до края.
Остави бука без листа.

Да, есен бе. Напуснали гнездата,
и птиците не пееха за тях.
Гората ронеше печал в позлата,
родила се от летен грях.

© Бончо Бончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??