Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно.
Това наричам аз любов,
тези облачни сълзи, обгърнати във светлина.
Нещо съвсем просто и малко,
и в същото време толкова значими и чисти.
Сякаш не вода, ами капки искрена нежност
сипят се по земята,
пълна с омраза и неспраедливост,
просто за да я отмият,
да позволят светлината да достигне до всяко око
и да открие в него невинното дете, скрило се отдавна.
Това е любовта за мен,
оръжие Господно,
стремящо се да порази цялата гротеска между нас.
И сполучливо е то,
стига дори една усмивка да спечели,
едно туптящо сърце да развълнува
и двама души в едно да събере.
Това е любовта,
създадена да заличи всите думи,
изречени и тъй дълбоко искащи да се върнат.
Няколко капки из слънчевата светлина -
изящество, от което оставаш изумен.