Въпросите на сълзи се разбиват
и тъжно рикушират във паважа.
С водовъртежа от вина се сливат.
Все повече размива се миражът.
Една ръка пресяга се в потопа,
подава въгленче и малко суха вяра.
Една ръка ... А колко е жестоко,
когато таз спасителна ръка я няма.
И ти ми каза: "След пороя
най-пъстрата дъга изгрява".
Дали ще е добър за мен развоят?
Сега остава само да повярвам!