Дъга

11 mar 2016, 14:58

Poesía

272 0 2

Изви се дъга многоцветна.

Като сърп пожъна небесна

сивота. Обля я със светло.

И покълна в очите ми цвете

странно - с листенце синчец,

до него - бялонежна теменуга

и жълтокантарионен листец

сред венче алено от божура ...

и завъртя се лудо хвърчило

от летящи цветя, лица и очи ...

просветнаха в нещо отминало,

украсило с прелести моите дни.

Ех, моя дъга многоцветна,

разбуни пак уморена душа ...

Но защо си така мимолетна?

Не може ли да ме жънеш докрай ...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-11T18:20:17+02:00

Прекрасно - този природен феномен винаги ни разнежва и кара да се наслаждаваме на красиви багри...!!!
И покълна в очите ми цвете
странно - с листенце синчец,
до него - бялонежна теменуга
и жълтокантарионен листец...
vilflovers (Виолета Минчева)

2016-03-11T16:50:14+02:00

Поздрави за твоята многоцветна дъга-мимолетна...