От тежестта на злите хора
Земята до ядрото хлътна
и сякаш демони говорят
в ухо на блудница безпътна.
Плътта отдавна не е дар безценен,
за лустро се разменя и за слава.
Простор не ни остана – за летене...
Душа? И да я имаш – залинява.
Вървят керваните, не спират,
вилнеят бури, вият хали.
Дали ни отесня Всемирът,
или от алчност побесняли, ...