Дъгата говори
 

В ума си думите притискам, за да не говорят.

Заключвам болката в сърцето си кървящо.

Ръката ми над листа с перото дълго спори.

Оставя го в безмълвие, от пламъци трептящо.

Взривявам се... Безброй налудничави състояния

преплитат силите си в люта, черна схватка.

Душата ми... държи ги на безопасни разстояния.

Животът си изправям срещу набезите кратки.

Затишие... молитвено пред Господа смирение.

Под дъжда, думите танцуват в локвите боси.

Дъгата ги поглъща в цветното си откровение...

дава отговори на поникналите в мен въпроси...

27 07 2019