13 may 2009, 12:24

Дъгата на нощта 

  Poesía
609 0 1

Нощта тъмнее в своята доба.
Чернее с нея и градът ни смълчан,
но някъде в нечия чиста утроба
се ражда миг - и очакван, и дълго мечтан...
Пътеките на нощното дихание
преливат в дъгата от любовен стих
и някъде с прокраднато желание
се гони вятърът със порив тих.
Дъгата на нощта се ражда
с красивите си думи - тук, сега...
И тихо със неутолима жажда
приижда през мечтаната луна...

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??