ДЪГИЧКА

Цветовете свои тя развя
из всичките поля!
Не нагледаха ù се децата...
в различни цветове блещукаше тревата.

Цветовете свои тя размаха
и всички я видяха!
Безброй слънчеви лъчи

минаваха през нея...
Как искам аз дъгата
също да огрея!

Когато съм на планина,
отново виждам аз дъга.
Как искам да я хвана
в моята ръка!
Във жълт, червен, зелен
блещука тя пред мен...

Ах, колко е красиво -
че не нагледа ù се Иво!
 
Ралица Костова