17 dic 2007, 8:08

Дъх или спазъм 

  Poesía » Filosófica
586 0 21
Заспивах, а сънища ме будеха отново.
Бленувах, а блянове само славословеха.
Рисувах живота си с безпокойство греховно,
 обещани желания, напразно се молеха.
... Накрая на света се влюби в мен картина:
Животът е твой, поискай ме да си щастлива!
Държа света ти, не искам твой да съм навик!
... И  душа разголена, в градина причудлива,
рисуваше  картина... сбъдвана до заник!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??