16 nov 2017, 18:12  

Дъх последен 

  Poesía
2428 19 22
Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.
Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??