Дъх стаила, а немирни две очи изгарят в плам. В себе си огньове скрили - от тях искрица ще ти дам! За да стопля и да сгрея две ръце, едно сърце. Обич нежна за да влея със усмивка на лице! Дъх стаила, а немирни устни търсят те с любов, за да пият неуморни и да вливат в теб живот. За да кажат с допир нежен, колко е красив денят, когато с пламъка копнежен устните в едно се слеят. Дъх стаила, а немирна душата твоята зове, щом зора е зазорила, радост болката да спре. Та да литнат там в безкрая две души в едно и тогава ще узная истинското лято е дошло. Дъх стаила, а немирно блъска моето сърце. обич ласкава и мила щом на път я позове. Сред ухание на лято с дъх на цъфнала липа, обич моя - не разбра ли... аз те чакам - ти ела!
Много е красиво...
"...Сред ухание на лято с дъх на цъфнала липа ,
обич моя не разбра ли ...аз те чакам - ти ела!..."
И аз стаих дъх, за да те прочета!
Джейни, този път ще направя критичен анализ съвсем приятелски.
Идеята е много добра, но ритъма на някои места спъва. Трябва да се поработи още малко върху стихотворението. "две очи припламват с плам." Такова повторение според мен не е допустимо. Има и други думи които биха изразили същите чувства."огън искам да ти дам" Този израз е експлоатиран много, а това не говори добре, нали?
Опитай се да го преработиш. Има доста потенциал в него.
Друга оценка освен 6 не поставям, така че няма да го оценявам.
Приятелски поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.