Заваля дъжда и жадно земята зацелува. Оплете я в прегръдката на свойта длан. Луната плаче и сякаш със небето се сбогува, оставила за спомен своя нежен плам.
Вървя по улицата. Все едно, че вчера, под този дъжд вървяхме, стиснали ръце. И бързахме, мечтаейки за топлата постеля, за онзи миг, когато времето ще спре.
А сега леглото празно е и е студено. Завивкитe потръпват, стаени от тъга. Дъждът събужда спомени, руши вселени, а аз не мога с нищо да го променя.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.