3 ago 2007, 12:34

ДЪЖД 

  Poesía
595 0 17

Заваля дъжда и жадно земята зацелува.
Оплете я в прегръдката на свойта длан.
Луната плаче и сякаш със небето се сбогува,
оставила за спомен своя нежен плам.

Вървя по улицата. Все едно, че вчера,
под този дъжд вървяхме, стиснали ръце.
И бързахме, мечтаейки за топлата постеля,
за онзи миг, когато времето ще спре.

А сега леглото празно е и е студено.
Завивкитe потръпват, стаени от тъга.
Дъждът събужда спомени, руши вселени,
а аз не мога с нищо да го променя.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??