Дъжд
Когато понякога вали
и в тишината на есенния ден
чуеш моята тиха стъпка,
погледни наоколо - навсякъде си ти...
Разпръснатите небрежно облачета
над баирите са също като косите ти,
когато ти бе у мен.
Тихите капки на есенния дъжд са
сълзите ти, чисти като водата от
бистро планинско поточе.
Шепотът на опадалите листа,
по които вървях,
е тъй тих и спокоен като гласът ти,
който няма да чуя никога повече...
Когато топлият все още вятър ме
докоснеше по лицето, вдигах ръка
и го докосвах, търсейки
твоята топла ръка,
но не намирах нищо...
В далечните забулени в мъгла
сенки на дървета виждах
твоя образ, но когато ги достигнех,
една моя сълза се сливаше с
дъждовните капки,
защото теб все те нямаше...
Небето е сиво и мрачно,
също като лицето ти,
когато за последен път
те видях...
Огледа ли се?
Когато понякога вали,
навсякъде си ти...
© Борислав Симеонов Todos los derechos reservados