Дъжд

24 ago 2011, 3:12

Poesía

562 0 2

Навън вали…

Далеч от мен си ти,

но и при теб така силно вали.

Аз и ти.. потънали в мечти,

жадувайки да бъдем “ние”,

тихо на прозореца седим

и си мислим “Ах, красиво е!”

Подавам аз ръката си навън,

улавям капки дъжд като вълшебни мигове.

Близо до мен се чува гръмотевичен звън,

дано и ти да си го чул, надявам се.

Усмивка грейва на лицето ми,

нищо, че небето все така е черно.

И като безценен дар по капките ти пращам

сърцето си…

Моля те, пази го.

29.07.2011г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.