Ти си отиде, дъждът заваля -
бесен зачука в стъклата,
немирник - вятърът в миг забуча,
гневна долази мъглата.
Сред сивата пустош, в навъсена шир,
застена окъпан листака,
душата се сгуши в тих манастир,
във струйки капчука заплака.
Защо ли дъждът, безумно жесток,
твоите стъпки открадна?
Плющеше в земята, от дяволски рог
плискаше бурята жадна. ...