23 oct 2014, 18:02

Дъжд 

  Poesía » De amor
1850 0 0

Дъждец прикапва, сее ведрина,

разговаря със листата, сипе свежест по зелената трева.

Тихо ромоли и слива се с прозрачната роса,

донася грижата на Светлите Небесни Същества.

Къпе всичко във вода, живот донася на малките в света.

С вятъра танцува валс на Любовта,

капките препускат, пеят ода за Мира.

Небесна капка меко отразява светлина,

в нея се оглеждат полските цветя.

 

С мен ела, приятелко на Пролетта,

нека да избродим Царството на Вечността!

Идваш като пъстрата зора,

донасяш вдъхновение и красота.

Колко е прекрасно да се хванем за ръка,

в миг на радост, тихо да послушаме дъжда!

 

 

 

 

 

 

 

© Димитър Димов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??