Стори ѝ се, че на вън вали.
Валеше...
Но вътре в нея,
в душата ѝ.
В сърцето ѝ беше мрачно, студено...
Както на вън.
Мислите и бяха хаотични, трескави, не на място.
Искаше малко топлина, съвсем малко.
А как обичаше смеха.
А сега само вали,
но не на вън, а в душата ѝ.
© Todos los derechos reservados
Да така е,надявам се да е скоро...