И ето, чувам пак познатия звън,
мелодията на стичащата се по прозореца вода,
изтичвам устремена пак навън,
като Сибила танцувам боса под дъжда!
Отправям към небето пълни със сълзи очи,
Надеждата ми остана само,
жадувам тази капка да заличи
спомена за теб от мойто рамо!
Не искам да си спомням всяка нощ,
че била съм някога щастлива,
освободи ме от твоята зла, черна мощ,
позволи ми отново да бъда красива! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse