18 abr 2020, 9:26

Дъжд, луна и магия 

  Poesía
523 1 8

Една приказна, бяла луна -
тази нощ във стъклата наднича.
Може би... се закача с дъжда,
като влюбено младо момиче.

 

Той И пише мокър, мил стих -
по ръба на червените покриви.
Стъпва плахо - срамежлив, бос и тих.
Почти езера - правят локвите...

 

А два облака звънко се стичат -
по улука, понесли звездите.
Дали дъждът тайно луната обича?
Ех, така му личи по очите!

 

Нека да се целуват. Красива е
любовта им. И в думи ще скрие,
тази нощ, много тъмно мастилена...
Тази нощ - с дъжд, луна и магия.
 

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ангелче!💖
  • Светли празници, Ирка💋! Обичай!💖
  • Стана ми любовно....за онази чистата любов, юношеската, която вече почти съм забравила как изглежда. С този стих си я припомних 💗
  • Благодаря ви!🌹🌹🌹
  • Красота 😊
  • Луната локвите с лицето си огря
    и те превърнаха се в извори на любовта 💖
    Поздравявам те 🌹
  • Красиво.
  • Красива е тази луна
    от облака дето наднича!
    С една полунощна дъга,
    дъжда за секунди обича!
Propuestas
: ??:??