Дъжд наесен
Изгорели дни
теглят ме обратно.
Стъпкани следи
от безкрило ято.
Гледах надалеч,
а било излишно.
Слушах мъртва реч
и обичах скришом.
Кой ще ми прости
късните заблуди?
Хвърлена в прахта
обич до полуда.
Зад стъклата - дим,
а сърцето - Юда,
все по теб скимти,
проси малко чудо.
Дъжд затрополи
и врата се хлопна.
Влез, не говори,
мое слънце мокро.
© Здравка Маринова Todos los derechos reservados