Безлюдно е полето. Сухо. Прашно.
Ни пиле, ни спасителната ръж.
Но прогърмя. То Господ се окашля.
Сега остава и да плювне дъжд.
Сега остава светлото да склопи.
Да ни покаже: там какво ще е?
Студени капки. А сърцата – топли.
От мириади – само тези две.
А докато, ах, докато изстинат,
ще има кал да газим и трънак.
Години бяха. И ще са. Години.
Две капки светлина. И мрак. И мрак.