Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза
даже Луната по сребърна риза.
А пък високо в небето Балкана
хрема дъждовна от него прихвана.
Силно подсмърча и кърти скалите
кашлица люта, оттук до звездите.
После се мъчи – очи да затвори
без да усети, че сам си говори…