15 mar 2007, 9:36

Дъжд от диаманти 

  Poesía
642 0 7
Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.

Нощта превърна се във ден.
Нямаше следа от мрака тъй студен.
А феите със сребърни крила
пърхаха красиви... чакащи новата зора.

И така роди се нов живот -
живот облян от слънчеви лъчи,
сътворен от едни предишни,
отдавна забравени мечти...

Вълшебен бе дъжда от диаманти.
Върна той на хората мечтите.
Сърцата каменни станаха туптящи,
а душите възродени се потопиха във лъчите...

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Розата ти ме натъжи,но тези диаманти са друго нещо!!!
  • Поздрави! Приказката ми хареса!
  • Благодаря ти за съвета
  • Можеш да подсилиш заглавието като го смениш и посочиш, че е мечта или фантазия. По този начин текстът става пригоден за оценяване. Може да се засили и интимния характер на творбата, което предполага преработка. В този си вид текстът поражда съмнения и затова няма смелчаци да го оценят.
  • Чакай да прочета и другите ти произведения ! Предполагам , че щом това ми хареса , с другите също ще е така , после пак ще ти пиша , хайде .
  • Благодаря ти!
  • Браво , чудесно е , много ми харесва . Поздравявам те !
Propuestas
: ??:??