Днешният ден е отворен за вчера,
нашето вчера по дългия път.
Капка по капка той ще отмерва
кой ли по ред е сегашния дъжд.
Вчера беше и вчера ще бъде
в ден като днешния леко горчив.
Близост, която някой ще съди
богу угоден, така усложлив.
Дъжд и дъга чертаят живота.
Песен поредна от стар грамофон.
Капка след капка пороят потропва
всичко останало просто е...фон.
Всяка история превръщаме в наша.
Век подир век започва деня.
Кратка усмивка. Обич позната,
Слънце и вчера. Дъжд от мига.
© Анелия Тушкова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост »