Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
12 may 2012, 20:56

Дъжд от сладкиши 

  Poesía » Otra
917 0 10
Не знам дали една жена поне
на прага още, седнала, ме чака.
Изтекъл от небесното гърне,
прелива в мен и ме упойва мракът.

Като крадец, промъкнал се със взлом,
из двора моят поглед дълго шари:
свърталище е туй (какъв ти дом)
на прилепи, консерви и клошари.

Какъв ти мир! Не зная откъде
внезапно вятър тишината люшна
и някакво окъсано перде
ми маха нервно с крайчеца си плюшен.

На масата - две вилици и нож.
Часовникът ли? Не помръдва устни.
Тук времето е спряло, все едно,
откакто близки хора ме напуснаха.

По-тънка и от вена, току-виж
коричката на спомена ще сцепя
и вместо дъжд - парчета от сладкиш
ще завалят, по мамина рецепта...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!
  • Носталгичност, опразненост, загуба на времевите очертания...
  • Познато ми е това чувство на сладка меланхолия!Спомените като на кинолента преминават, не можеш да ги спреш или докоснеш...!Благодаря ти Ив.Ухае на топло, на сладко и тъжно!
  • Винаги се удивлявам на твоето писане! Уж започваш ей, така, като на шега, а пробождаш, като тънка иглица!
    Поздравления, Бароне!
  • Сякаш прекара остър нож по отворена рана...
  • Усетих болката на стиха! Харесах!
  • !... Поздрав, Ив!
  • Болиш, поете. Като клепсидра, от която душата капе.
    Уж сърцето няма ъгли, а ти все ще изровиш нещо, крито навътре в него, отлежавало дълго, превърнало се в гъст екстрат сълзяща смола.
  • Уникален финал!
  • Образно пишеш и въздействаш с римите си!
Propuestas
: ??:??