Дъжд с примес от сълзи отмива
годините от моята коса.
С цвят пясъчен - като на свила,
сега клони с нюанс към... белота.
Премрежен, през ресници днес наднича
объркан лъч от светли времена.
И явно е - тъгата го привлича-
облива всички закърнели сетива.
В зеници пъстрооки той се взира
и търси днес следи от младостта,
която някога и аз асоциирах
със нежност, с обич, с красота... ...