Пак ли дъждът е виновен,
че от очите ми се леят сълзи
или моят спомен е греховен.
Пареща капка по лицето ми пълзи.
Очите ти са две блеснали луни,
сърцето оголено без дрехи.
За тръпките луди не ме вини,
те са моите чувства и твоите успехи.
Безкрайно дълго пазих тайна,
че влюбена била съм в тебе.
Ще чакам минутата омайна
за дума, знак от ясното небе.