Kalista (Кристина Славова)
124 182
1 sept 2006, 21:59

Дъжда отмива  

  Poesía
787 0 4

Дъждовете валят, за
да отмият болката стаена.
Тъжна песен сърцето
запява...
Времето безспирно тече,
ти далече си вече.
Далеч от погледа, далеч от
дланта,
но дълбоко в душата заровен.
Затварям очи, пред мен все същия
си - аз протягам ръка да
докосна твоята,
с надежда да ме стоплиш
в дъжда...
Но не твойта ръка стопли мойта
в ноща, а надежда една! 

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силен момент от стиха ти е :

    "Далеч от погледа, далеч от
    дланта,
    но дълбоко в душата заровен.

    Страхотен начин да опишеш чуството към един човек , който си отива от теб..
  • Надеждата , че ще стопли моята ръка...
    Благодаря!
  • Надежда- за какво ?

    Поздрав и усмивка.
  • Красиво е!Говоря за самата идея-дъждът винаги е притежавал носталгична природа...но и пречистваща!
Propuestas
: ??:??