Дъждът сълзите тежки спира

Той плаче вместо мен

И сили пак едва събирам

В този мрачен ден

Дъждът сега отми следите

Оставени за тебе

Ще срещна ли аз пак очите

Кога ще ме намериш

Дъжд по стъклото тропа тихо

С капчици безбройни

Усилва нежния си ритъм

Сърцето неспокойно

А май над тебе слънце грее

Далеч, далеч от мен

Не виждаш пътя май къде е

Нима си заслепен

А аз съм тук, в мъгла облечена

От бури оградена

И колкото си по-далеч

Ми става толкоз по-студено

Дъждът не спира да прелива

А аз, опряна на прозореца

Унесена, така свенливо

За теб с дъжда говоря си

Дъждът, добрият стар познайник

Сълзите на небето

В мен следи оставя трайни

Докосна ми сърцето

Дъждът сълзите тежки спира

Той плаче вместо мен

И сили пак едва намирам

Защо не си до мен

Настъпва мрак, какъв разкош

За мен да мислиш ти

И да не мигнеш цяла нощ

И... дъжд да те вали