Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш,
когато ти се иска да крещиш...
Това е времето, в което се затваряш
дълбоко в себе си, във твоя собствен свят...
И с всички сетива звука на капките долавяш -
как сипят се върху самотни минувачи, дето вън вървят...
И сякаш някъде далече свири саксофон...
Спокойна нощна музика - отмиваща умората...
Тъй кротка, тиха, напоителна, с плачевен тон...
Спокойна и прохладна, тъй естествена за хората...
Усещам самота, натрупана във мене да расте...
Но в отговор надига се сърцевина от нежност...
Желаеща да бъде споделена, в музиката на дъжда да се вплете...
Че таз дъждовна песен е пропита от сълзи божествени!
Елена Найденова - Sun
Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-174573
© Елена Найденова Todos los derechos reservados