16 abr 2005, 11:40

Дъждовна шапка 

  Poesía
949 0 4

По периферията
на шапката дъждовна
съм панделка
завързана с любов.
Дъга разтворена
в очите кестенови
на нощта
и ореол
от багри утринни
на дните,
в които чакала съм те
от лявата страна
на необята -
там,
където
топят се
миговете сини
в прозрачни ласки -
полъх тих,
докосване -
движения вселенски...
Потрепва с обич
бялото перце
на шапката дъждовна
и сипе щедро
слънчеви усмиви
по рамото ти -
капчици
разтворени до звън ...
А на върха
на бялото перце
се сипят думи
с благослов -
там,
дето срещам те
сърце
в сърце -
безмълно, всеотдайно,
и с любов!

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за милите пожелания - дай боже сбъдване всекиму
  • Съхрани по-дълго тази "панделка"любовна!Много нежно Йоана и всеотдайно.Поздрав!
  • Тази шапка ми напомня за един Облик, който можеш да получиш, ако пожелаеш. А искрените пожелания винаги се сбъдват.
  • Имай за дълго в сърцето си тая нежна,докосваща,понякога бурна,понякога дъждовно нашепваща,но винаги истинска любов!
Propuestas
: ??:??